КЕФА̀Л м. Вид средно голяма морска риба от семейство кефалови, със сплесната, покрита с люспи глава, тъмни надлъжни ивици по тялото и вкусно месо. Mugil cephalus. Появиха се риби с чудни шарки .. На дъното се лепяха едроглави попчета и дракони. Но тях ловецът отминаваше с безразличие. Той отиваше да бие кефали, щяха да ги пекат на шиш за обед. Ат. Мандаджиев, ОШ, 4. Аз търсех предимно кефал и Войгодов един ден дойде заедно с мене, за да ме научи как да намеря кефала и как да го харпунирам. Й. Радичков, В, 78. После побърза да поръча закуска и келнерът донесе едри зачервени кефали с бутилка шампанско. Н. Каралиева, Н, 11. Кристало донесе обеда — омлет и пържен кефал с хубав пшеничен хляб. Д. Димов, Т, 491.
◊ Речен кефал. Вид средно голяма речна риба с тяло, покрито с едри люспи и сплесната в предната си част глава. Leuciscus cephalus. По същите места, заедно с черната балканска мряна, се срещат и речният кефал, и някои други риби с по-малко значение. Б. Русев, ЖНР, 39.
— От гр. κέφαλος ‘глава’.