КЕФЍЛ м. Диал. Поръчител; гарант, кефилин. Тодоро льо църнойока, / продаваш ли църни йочи, / залагаш ли тенки вяажги? / — Ни продавам, ни залагам, / вайводам ги с кефил давам! Нар. пес., СбНУ XXV, 85.
— От араб. през тур. kefil.
