КЕХАЯ̀, -та, мн. -аѝ, м. Остар. и диал. 1. Селски глашатай. Бях селски кехая. Бяха ме избрали нашенци заради това, че имах едно гърло, та като викнех от общината на нашето село, чак в другото отвъд баира чуваха: можеха двете с един викач да минат. Ст. Даскалов, Пл, 1969, кн. 6, 17. Когато вече влизаха в селото, кехаята викаше на едно от бунищата: — Се-ля-ни хеей, сби-рай-те се на общината. А. Страшимиров, ЕД, 73. — Остави добитъка и иди, накарай кехаята да вика селяните, да се съберат в Тодоракивия дюкян. К. Петканов, СВ, 168. Привечер по селата биеха нетърпеливо барабаните на общинските кехаи и разнасяха вестта по махалите. В. Геновска, СГ, 315.
2. Главен овчар. А те [каракачанските девойки], дали отправят замрежен поглед към друг някой по-висок планински връх, дето царува млад кехая или строен пастир пасе яловите овце. А. Каменова, ХГ, 120. Старият кехая знаеше всичко, знаеха го и другите овчари. Й. Йовков, СЛ, 159. Дойчин беше стъпил на широка каменна плоча и се усмихваше на няколко души овчари кехаи. К. Петканов, ЗлЗ, 14.
3. Човек, поставен да надзирава, да разпорежда, да заповядва. Вълко, кехаята на хаджи Драгана, сипеше жито като злато и бележеше с ножа си по рабошите. Й. Йовков, СЛ, 173. Юсуф ага, кехая и приближен на Хадидже султан .. — чакаше чужденеца в първия двор на Топкапу. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 59. На вратата на одаята се почука и влезе новият кехая на бега. Д. Спространов, ОП, 337. Тук бяха хамбарите на бея .., тук бяха постоянно и двамата му кехаи, пазачи на имота му. Д. Талев, ЖС, 9.
— От пeрс. прeз тур. kâhya.