КЕХАЯЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. Пари за възнаграждение на кехая. Повика той [Тасьо] Дака и отвори тефтера .. — Толкова и толкова ми дължиш казва, плати ми, ама още днес! Хайде, тръгни да си събираш кехаялъка! А. Страшмиров, А, 553.

— От тур. kâhyalik.


Източник: Речник на българския език (онлайн)