КЕХЛИБА̀Р, мн. няма, м. Изкопаема вкаменена прозрачна смола от някогашни иглолистни дървета с жълтокафяв цвят, от която се изработват обикн. украшения; янтар. —По една божигробска броеница от чист кехлибар, която се е осветявала четиридесет дена на гроба господен, нося за вас, майстори. Р. Стоянов, М, 21. А Зографина казваше, че кюстекът на хаджи Пеня тежал осем кила, .., а пък броениците му били от чист липискански седеф. — Какъв ти седеф, мари, не виждаш ли, че е кехлибар, божигробски кехлибар? Д. Немиров, Б, 76. Купища папироси се виждаха навсякъде и не се свършваха, а някои от бейовете и агаларите измъкнаха дългите си чибуци от абанос и орех, от кехлибар и филдиш, .., да има гяурите на що да се чудят. Д. Талев, ГЧ, 399. За неговата колекция от балтийски кехлибар Екатерина II заплатила със... сто руски гренадири. Хр. Ковачевски, СК, 123. Колие от кехлибар. Гривна от кехлибар.
◊ Като кехлибар жълт. Разг. Много жълт. А виното? — Жълто като кехлибар. Ив. Димов, АИДЖ, 110.
— От перс. през тур. kehlibar.