КЕХЛИБА̀РЕНОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е жълт като кехлибар. Кехлибареножълтия болгар и мискета, покрит със синкав прах, нареждаха грижливо в плитки сандъчета. Д. Димов, Т, 3. Докато бай Васил ни черпеше с кехлибареножълтия, прозрачнокристален мед, ние дълго разговаряхме с него и до конец разплетохме спомените. А. Тодоров, ВН, 1958, бр. 2066, 4. Ракията, кехлибареножълта, отлежала и проспала младостта си в черничево буренце и уталожила там дългогодишната си парливост, отново се пробуждаше в чашките с всичката си злина на скъперница, която, преди да даде насладата, отмъщава с огнена лютивина. Т. Харманджиев, КB, 357.