КЕХЛИБА̀РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Кехлибарен. Тя скришом бе взела няколко кехлибарови зърна от броеницата ѝ. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 195. По вдясно едва-едва се провиждаха червените покриви на ханчетата .. Оттам през нощта Юрдекът бе домъкнал кокошката .. и заедно с нея няколко елпезета прекрасен кехлибаров тютюн. П. Вежинов, НС, 230.