КЀЦОВЕ мн., ед. (рядко) кец, м. Леки спортни обувки от плат с дебели гумени подметки, обикн. високи до глезена. Той имаше малко спортен вид дори без да се смятат сините му баскетболни кецове, заради които всички момчета тайно му завиждаха. П. Вежинов, СО, 7. Мога с голи ръце да хвана неизолиран проводник, след като, разбира се, предварително обуя гумените си кецове. Ст, 1965, бр. 1006, 3.

— Вер. от англ. собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)