КЕЧ1, кѐчът, кѐча, мн. кѐчове, след числ. кѐча, м. Спорт. Вид груба борба в свободен стил. Френският спортен печат съобщава нова „сензация“: на ринга за кеч се подвизавал някакъв „Син ангел“. Само че този път се касае до... жена. ВН, 1961, бр. 2973, 3.

— От англ. catch.

КЕЧ2, кѐчът, кѐча, мн. кѐчове, след числ. кѐча, м. Мор. Малък кораб с две мачти.

— Англ. Кetch.

КЕЧ3, кѐчът, кѐча, мн. кѐчове, след числ. кѐча, м. Муз. 1. В Англия през XVII и XVIII в. — многогласен канон.

2. Контрапунктивно вокално произведение с хумористично съдържание.

— Англ. catch ‘ловя, хващам’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)