КЕЧЀ, мн. -та, ср. 1. Плъст, филц. Войниците му бяха направили малко легло между седлата и железните рамки на свързочните макари, бяха го застлали топло с подложките от вълнено кече за конете. П. Вежинов, ЗЧР, 25.
2. Диал. Предмет, обикн. шапка от тази материя. Навсякъде по селските къщи, дето имаше скрити четници, започна припряно раздвижване. Пристягаха се пояси и патрондаши, навои и опинци, натискаха се над очите каскети, калпаци и дебърски кечета. Д. Талев, И, 507.
3. Диал. Сбита вълна, козина и др., които мъчно се разчепкват.
— Typ. keçe.