КИ частица. Простонар. Обикн. в края на отрицателни изрази, без да придава някакво особено значение, внася известна фамилиарност. Жельо си опря тоягата до вратата отвън и се спря в недоумение: да си легне ли или да отиде при Босната и Костакя? .., — Да си полегнеш малко, а? .. — Не знам, кое ще бъде по-хубаво ки! Ст. Чилингиров, ПЖ, 89. — Няма ли движение, а? — попита Фалев, .. — А, има… ама не спират ки — отвърна единият със старо, но голобрадо лице. Б. Несторов, АР, 40. Като гледам как сега младите въртят любов — хваща ме яд. То не е любов като хората, ки! В. Чертовенски, ГО, 26. — Тъй било то!... Като са строги законите им, да изловят крадците... Ама не ги ловят ки!... Защо им са!. К. Калчев, ПИЖ, 23. — Грабят селяните, грабят работниците и — дай полицията да ни варди! Пък нека отделят малко и за работниците — няма да осиромашеят ки. Г. Караславов, ОХ III, 288. Когато я заговориха за къщата, бабата се опря. — Недейте бери кахър, баби, не съм заумирала ки! Сп. Йончев, СбСт, 152.
— От перс. през тур. ki.