КИАНЍТ м. Хим. Геол. Алуминиев силикат с цвят от синьозелен до тъмнозелен или жълт, който се използва като важна суровина за огнеупорни и киселиноустойчиви изделия, изолатор на свещи при двигатели с вътрешно горене и под.; дистен. Като суровина за производството на богати на алуминиев окис огнеупори се използуват следните минерали: корунд — ..; кианит — .., а също и някои други скали и минерали. К. Дойчев, МП (превод), 231. Между хранителните вещества, които трябва да се дадат на овощните дървета, на първо място стои калият, този им се дава, като се наторяват с кианит (..) или с калиен сулфат. Гр, 1906, бр. 11-12, 168-169.
— От гр. κυανίτις.