КИБЍК, мн. -ци, м. Разг. 1. Човек, който наблюдава дълго време играчи на табла, карти и пр.; зяпач. Под светлината на едната лампа няколко души запляскаха картите върху войнишкото одеяло на крайния одър, дето спеше ковачът. Край тях се струпаха кибици. Ем. Станев, ИК III, 186. — Извинявай, младеж, но когато играя сериозна игра, не мога да понасям хора зад гърба си. И въобще не обичам кибиците. П. Незнакомов, ТС, 62. Половината плаж е зает от картоиграчите. Около тях, проточили шии, над стотина кибици реват от възторг. ВН, 1960, бр. 2793, 4.
2. Човек, който стои продължително някъде, без да върши полезна работа; безделник. При входа на столовата нямаше кибици (израз на Домна). Времето напредваше, разотишли се бяха. Б. Болгар, Б, 19.
— От нем. Kiebitz ‘калугерка, попадийка’.