КИБЍЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Разг. Стоя продължително някъде, без да върша полезна работа; безделнича. Оня ден например минаха момче и момиче. Видяха, че разкастрям пътеката и викат: „Кастри, .., ама не много, че някои пенсионери обичат да кибичат!...“ Да ги не гледат, искаха да кажат. Да има къде да се скрият. Н. Хайтов, ДР, 182.