КИБРЍТ м. 1. Специална кутийка с клечки, които имат на единия си край леснозапалимо вещество, предназначени за палене на огън. Тръгнах дебнешком след него, извадих от джеба си кибрита и подпалих сеното. Г. Белев, ПЕМ, 36. — Ставай бързо — подкани той сънения Найден, като търсеше в джоба си кибрит да запали лампата. В. Геновска, СГ, 102. Мрачината я сепна. Стана, отвори долапа, сложи подпалки в старата тенекиена печка, тръсна кибрита, но пак застана на едно място. Ив. Венков, ХКН, 58.
2. Отделна клечка от такава кутия. Ройдьо запали цигара, духна кибрита и хвърли бърз поглед към тримата. Й. Йовков, ЖС, 140. Тя чу зад себе си кашлицата на Борис и драскане на кибрит, а после някакъв женски глас, който шепнеше полугласно. Д. Димов, Т, 191-192.
◊ Драсвам / драсна (тегля) кибрита на нещо. Разг.; Тръквам / тръкна (ударя) кибрита на нещо. Диал. Запалвам, подпалвам нещо. — Бе ще струпаме въшливите черги на мегдана, Цеко ще ги полее с газ, пък аз лично ще им тегля клечицата кибрит. А. Гуляшки, ЗР, 247. — А мога ли да тръкна кибрита на твоята къщица? — попита Мито Митонкин спокойно и сериозно. Т. Харманджиев, Р, 118. Така единият [пътник] се възхищавал, / а другият намръщено минавал: / .. / Че то гора ли е това? / Ни за строеж е, нито за дърва! / Напразно ти сияеш от възхита — / такваз гора ѝ удари кибрита. Хр. Радевски, Б, 61.
— От араб. през тур. kibrit. — В-к Гайда, 24. VIII. 1863.