КИБРЍТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до кибрит. Искаше ѝ се да запуши. Измъкна кибритената кутия. Л. Михайлова, Ж, 62. Той извади една цигара .. После взе кибритена клечка с червена главичка, бавно запали цигарата. Д. Спространов, С, 121. Кибритена фабрика.