КЍВАМ, -аш, несв. и св., непрех. и прех. Диал. Кимам. Сякаш от туй, че тя го тъй кори, / доволен, се Дойчин изпод мустак подсмива / и .. одобрително с глава към нея кива... Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 171. Той [болният] така одобрително и утвърдително киваше с главата си, щото аз вече са бях възгордил, че съм спасил още една болна душа из ноктете на дявола. Знан., 1875, бр. 19, 296. // Давам по някакъв начин знак да се направи нещо. Алеко стои мълчаливо свит в някое кьоше и само пръст кива да му долеят празната чаша. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 125. кивам се страд.