КИВГЍРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. и диал. Гевгирен. Вярното е, че тая благородна вода е била позната, прибрана в окропа и покрита с кивгирен свод още в първите времена на римското владичество в Балканския полуостров. Ив. Вазов, БП, 65. Около еленската река, .., се е проснал надлъж и нашир градецът Елена. В неговото средище е мегданът с читалището, .., с кивгирените домове па чорбаджиите. М. Кремен, РЯ, 92.