КИВО̀РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Църк. 1. Чаша, купа, потир за причастие.
2. Купол над престола в черква. Над престола още в първите времена полагало ся небо, което се наричало киворий или сен заради своя четвероуголний вид, и което представлява небото, което покрива престола божий. З. Петров и др., ЧБ (превод), 17.
— От гр. κιβώριον.