КЍЕВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Киев (столица на древната руска държава и на Украйна). Като същи руски семинарист (той беше свършил киевската семинария), даскал Партений не ни направи внушително впечатление. Ив. Вазов, Съч. X, 161. Жаждата на младите момци за наука е била твърде голяма и в бляновете за тая наука пред техните очи се е мяркала, .., далечната Русия дето в някоя киевска или одеска семинария живее вълшебната хубавица наука. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 187. Киевска област. Киевски музей. Киевски университет.


Източник: Речник на българския език (онлайн)