КИКИРЍДА ж. Диал. 1. Фъстък. Вместо други паметник — самин / той сред полето ниска порта дигна. / На свършване нацапа я с мърва, / окичи я со хлопки, с кикириди — / и целий град в поле се извървя, / до днес не виден паметник да види. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 61.
2. Нещо изгоряло, препечено, което не може да се яде (Вл. Георгиев и др., БЕР I).
— От гр. κακιρίζα. — Друга форма: кикерѝда.