КЍКОТ, мн. няма, м. 1. Силен, неприличен смях; кикотене. Откъм изток нощта изтъня. В ябълковите градини се обади птица .. — Май не беше птичи цвъркот — с леден глас каза Белича. — Женски кикот беше... Миткат нагоре-надолу, пък сетне ти се залепят за снахи. Л. Михайлова, Г, 120. — Прощавай, господин министре, ама Дупльо му викат, Дупльо Арпаджика. — Как, как? — попита министърът. Кметът повтори и кръчмата отново се разтърси от кикот. Хр. Пелитев, ХО, 36-37. В първите минути малкият се криеше в диплите на дрехата ѝ, боеше се от баща си, .. Борис го грабна и го дигна няколко пъти до тавана чак, гальовният детски плач бързо премина в ситен кикот. Д. Талев, ГЧ, 174. Малин Петков — фон Хобе! Пощаджиите примират от смях, като го търсят... Сподавих надигащия се в гърлото ми кикот и запитах колкото се може по-спокойно: — Защо се подписва така? Др. Асенов, СВ, 72.
2. Крясък на птица. Дивите гълъби се събуждаха и гърлените им гугукания пълнеха долината, ведно със сутрешния кукувичи кикот и със звучните изсвирвания на чинките. Ем. Станев, ПЕГ, 112.
3. Звук, издаван от хиена, подобен на птичи крясък. Нощем хиените навлизат понякога в селищата, където се ровят из ямите за боклук и истеричният им кикот, отвратителните им вопли пречат на хората да спят спокойно. Л. Мелнишки, К, 9.