КИЛ, кѝлът, кѝла, мн. кѝлове, след числ. кѝла, м. 1. Мор. Основен конструктивен елемент (обикн. греда), който преминава по цялата дължина в средата на дъното на кораб. Всички вкупом избутваме кораба в морето и за пръв път платната му се издуват от соления и волен морски вятър. Охо, с тоя вятър не бива да се шегуваме .. Утре ще удължим по някакъв начин кила на кораба и ще станем по-устойчиви. П. Незнакомов, МА, 54. Мачтата бързо те [ахайците] вдигат, бели си платна разперят, / ветрец платната надува, стрелва се килът и гръмко / ален талаз прошумява, и платнохода потегля. А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 20.
2. Мор. Долна заострена надлъжна част на кораб или лодка. Лодката беше почти под прав ъгъл с кила на кораба. Превод, ВН, 1961, бр. 3062, 4. Кораби имаше много, но един се хвърляше в очи: .. Какъв остър кил! Този дори при неголяма скорост ще отмята на две страни сребърнозеленикави бризги. Н. Антонов, ВОМ, 143. Настана тишина — само водата плискаше в дървените бордове и зад кила оставаше пенеста бразда, която веднага се стопяваше в мрачината· П. Вежинов, ДБ, 57.
3. Отвесна, опашна, неподвижна плоскост на самолет. „Фау-1“ се състои от тяло, крила, кормила, кил и стабилизатор. HTM, 1961, кн. 1, 24. Бързо се доближавам до бомбардировача, минавам от лявата му страна, насочвам се с предната част към опашката така, че само с крайчетата на винта да засегна стабилизатора и кила. Псих. X кл, 147.
— От хол. kiel през рус. киль.