КЍЛВАМ, -аш, несв.; кѝлна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кѝлнат, св., прех. Отмествам назад или настрани. Вятърът носеше снежинките .., развяваше полите на жените, килваше калпака на някой старец. Кр. Григоров, Р, 119. Той ту килваше оръфания си каскет на чело, .. ту залупяше очи. Елин Пелин, Съч. II, 161. Заставаха един след друг страдащите до файтона, килваха главата си назад с отворени уста и надвесеният над тях зъболекар не след дълго размахваше гордо над главите им извадения и стиснат в клещите му зъб... Д. Казасов, ВП, 32. килвам се, килна се страд.
КЍЛВАМ СЕ несв.; кѝлна се св., непрех. Политам назад или настрани. Изведнъж Жика Пешоти се свива на дъга и се понася върху някаква подводна сила срещу течението на реката. След няколко мига се килва настрана, потъва. М. Вълев, ПСС, 90. Той [корабът] се люшкаше като пиян, .., килваше се ту на левия борд, ту на десния. Гр. Угаров, ПСЗ, 662.