КИЛВА̀ТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил· Мор. 1. Който се отнася до килватер (в 1 знач.). Зад кораба се точеше пенливобялата килватерна струя като пътеуказател от юг на север. Д. Добревски, БКН, 28. До бордовете на кораба, в килватерната струя зад кърмата и на гребените на вълните се разлива бяло и синкаво светене. Д. Богданов, ТА, 20.
2. Обикн. в съчет.: Килватерна колона. Начин на плаване на кораби или лодки един след друг (по килватера на първия). Курсът се подбираше така, че да се използува максимално течението на реката. Затова се и водеше борба в първите минути. Скоро духовете утихнаха и всеки зае мястото си в килватерна колона. В. Райнов, ПВ, 116.