КИЛЀР м. Малко помещение в жилище, в което се слагат вещи, хранителни продукти и под. Отидоха горе да гледат губерите, които старата Влаевица извади от килера, и Костадин се озова в малко, светло, необикновено чисто салонче, където миришеше на чамови дъски, на горница, на ендрише и на още нещо, свежо и хубаво. Ем. Станев, ИК I и II, 95. Влязоха направо от улицата в един мрачен трем под самата къща, постлан с влажен калдъръм, от двете му страни се виждаха плътно затворени врати на килери и отдавна напуснати стаи. Д. Талев, ГЧ, 8. Момчетата бяха се скрили в един килер, залостили с пълни чували вратичката и не издаваха звук, за да ги не чуе някой. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 497.
— От гр. κελλάρι(ον). — Други (диал.) форми: кила̀р, киля̀p.