КИЛЀРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от килер; малък килер. Стрина Радовица отиде, та донесе от килерчето един сахан лешници. Т. Влайков, Съч. II, 150. Имаше в двора една малка, почти схлупена къщица с две стаи и килерче, което можеше да се пригоди за готварница. В. Геновска, СГ, 38. Мечтите на Гита да стане софиянка неудържимо растяха. Тя мъкнеше Борката от постройка на постройка, .., търсеше стаи с източно изложение, с баня, с килерчета, с бойлери... К. Калчев, СТ, 136. Някога сградата е имала една стая, .., а зад кухничката килерче, където, .., стопаните са слагали храните си. Ал. Спасов, С, 20