КИЛЍЕН, -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни, прил. 1. Който се отнася до килия. В празната и глуха джамия с мръсни стени и две килийни прозорчета ясно отекваха ударите на гладките камъчета в торбите: чат, чат, чат... Б. Несторов, АР, 118. В градинката, пред дядовата Харитонова килия се покланяха латинки и димитровчета, а към малкото килийно прозорче пълзеше бръшлян. А. Каралийчев, ПГ, 10-11. В глухата килия само / той от сенките остана, / .. / ох да влезем дружке, моя! / .., / да цалуна с почитание / аз светата му десница, / що фърли таквоз сияние / из килийната тъмница. Ив. Вазов, Съч. IV, 154.
2. Който е свързан, който се отнася до начално училище у нас през турското робство. Отначало учителите от Априловото училище, .., предавали науката по старата, килийна система. Й. Радичков и др., ГСП, 113. Килийните учители са залягали да научат учениците си криво-ляво само да четат и пишат. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 63. Както навсякъде в страната в тая епоха, тъй и в околията ни, болшинството учители са били с килийно образование. СбЦГМГ, 36.
◊ Килийно училище. Истор. Начално училище през средновековието, към манастир или черква, съществувало у нас до появата на светските училища през Възраждането. Към края на осемнадесети век килийното училище на Троянския манастир се пренася в скита „Свети Никола“. С, 1972, кн. 9, 83. От 1765 до 1810 г. тук [в манастира] е имало килийно училище. Идвали са момчурлячета да се учат. Отеч., 1978, кн. 2, 20.