КИЛЍЙКА ж. 1. Умал. от килия; малка килия. В килийка там, пред свещ, над бяла книга / навел се той [Паисий] с умислено чело Ив. Вазов, Съч. II, 80. В „женското отделение“ на крепостта има малки килийки, по строена от хитлеристите гестаповци. Г. Караславов, Избр. съч. III, 181. В щаба още от първия ден пое и усвои работата, като винаги с мълчаливо примирение отиваше пръв в канцеларията си, малка килийка с изглед към полето. Г. Райчев, Избр. съч. II, 38. — И където и да отида, .., аз се ще си спомням за тая твоя къща, за килийката, в която толкова време живях. Д. Калфов, ПЮН, 36. Ако пробием килийка от пчелната пита така, че всичкият мед да изтича по нея, пчелата пак ще сложи в нея обикновената доза мед и после грижливо ще запечата празната килийка. Псих. X кл, 14. Восъкът е най-твърда животинска маст и ся добива от килийките, които пчелата си прави, за да пази в тях меда си за през зимата. С. Веженов, X (превод), 105.
— Друга (остар.) форма: келѝйка.