КИЛЍМ м. Художествено изтъкана, обикн. вълнена постилка за под, мебел или за украса на стената. С едва чуто изпъшкване Вулгарис стана прав и се заразхожда по синия килим на кабинета. Ст. Дичев, ЗС I, 282. Той седеше в гостната на Досю, гледаше съсредоточено шарките на килима и калните си обувки и слушаше момичето. А. Гуляшки, МТС, 81. По ония времена, когато ехтеше старият Хиподром, те [корабите] пристигаха, натоварени със стъклени изделия от Венеция, килими от Азия. А. Каралийчев, С, 34. Котленски килим. персийски. килим. Чипровски килим. ● Обр. Върху хълма, по крехкия още килим на тревата блестяха на слънцето и се отронваха последните сребърни капки на нощната роса. Кр. Велков, СБ, 13. Планинските цветя и билки превръщат поляните във вълшебни килими. П. Делирадев, В, 80. Може ли да се изброи цялата гама от цветове върху килима, с който животворната пролет покрива земята? Ст. Драганов, ФБР, 3.
— От пeрс. прeз тур. kilim. — Друга (диал.) форма: кeлѝм.