КИЛЍМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от килим; малък килим. На стената висеше огромно дървено разпятие, а под него бе постлано тясно червеникаво килимче, изтрито от безкрайните коленичения. П. Вежинов, ЗЧР, 71. Христакиев бе ходил при него два пъти в квартирата му — претрупана с килимчета, възглавнички и тишлайферчета стаичка. Ем. Станев, ИК III и IV, 426. Килимчето пред кревата беше събрано на куп, столовете, разбутани в безредие. М. Грубешлиева, ПИУ, 170. Когато докараха арестанта, никой не го и погледна и той мълчалив, .., застана на килимчето пред бюрото на капитана. Д. Кисьов, Щ, 64. Вълшебно килимче.
◊ Летящо килимче. В народните приказки — вълшебно килимче, с което може да се лети.