КИЛИФА̀Р м. Обикн. в съчет.: Бял (пъстър) килифар. Вид дива патица с красива окраска на перата с преобладаващ бял цвят, която обитава крайбрежията на моретата и солените вътрешни езера и се използва за добиване на пух; бял ангъч. Tadornа tadorna. Червен (ръждив) килифар. Вид дива патица с преобладаваща ръждива окраска на перата, която обитава всякакви води на различна надморска височина, а у нас край Дунав е отглеждана по-рано като домашна птица; казарка, червен ангъч. Casarca ferruginea. — Вярно, че преди години по Ехото гнездяха червени килифари... тъй се наричат тия птици. Някои им викат казарки. П. Славински, МСК, 89.


Източник: Речник на българския език (онлайн)