КИЛЍЯ ж. 1. Стая на калугер в манастир. Игуменът, както и други някои братя, бяха наизлезли из килиите си. Ив. Вазов, Съч. XV, 20. Черковната килия, в която учеха децата, беше тясна и задушна. Ил. Волен, НС, 86. Един прозорец светеше сега долу, където бяха калугерските килии. Й. Йовков, СЛ, 51. Най-горе, в скута на канарата бяха издълбани две килии. В едната се беше настанил Слави, манастирският прислужник. А. Каралийчев, ПГ, 11. Не искам да мъждея и трептя като кандилце в монашеска килия. Е. Багряна, СЧ, 89. „Има ли место за мене, / калугерица да стана? / Има ли празна килия, / има ли църна шамия?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 173.
2. Затворническа стая. Той се усмихна и ми каза да не забравям, че все още съм арестант, хвърлен в килията за нарушение на обществения ред. К. Калчев, ДНГ, 96. Стигаме до някакво огромно колело с железни парапети, от което вляво и вдясно продължават дълбоки коридори със затворнически килии. Мл. Исаев, Н, 182. Той се изкачил на първия етаж и в полуразрушените килии видял десетки мъртви затворници. К, 1963, кн. 3, 16.
3. Малко помещение за различни цели. За съхраняване на взривните материали в рудника се устройва подземен склад, който се състои от камери и килии. Хр. Марков и др., ТБ, 105. Килиите, в които се разполагат съоръженията на разпределителната уредба, трябва да са огнеустойчиви и защитени от проникване на вредни газове. А. Начев, ЕС, 193. По-нататък е свинарникът — плетен, излепен, с килия за всяка свиня. Ил. Волен, МДС, 235.
4. Шестоъгълна кутийка в пчелна восъчна пита. Восъчната пита има много килии.
— От лат. cella ‘клeтка’ прeз гр. κελλίον. — Друга (остар.) форма: кeлѝя.