КЍЛКАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Клатя, клатушкам, кандилкам (Вл. Георгиев и др., БЕР II).
2. Превалям връх, рид.
КЍЛКАМ СЕ непрех. Диал. Клатушкам се на една или друга страна. „Кой са килка пиян по кръчмите и кой спи в кавенетата? — Чорбаджийските синове.“ Л. Каравелов, Съч. VII, 18. За да може детето да проходи, всичката работа е, .., да ся учи да ся крепи в равновесие, cup. да ся не килка насам-нататък. Й. Груев, КН 7 (превод), 89.