КЍЛНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от кипна като прил. Разг. 1. Обикн. за шапка — който е отместен назад или настрани. Бай Трифон припкаше по каменистата пътека като млад ергенин, с килнат каскет. Н. Тихолов, ДКД, 110. Над черната му коса, много назад, беше килнат феса му и чудно беше как се крепеше. Й. Йовков, ЖС, 218. Те [авантюристите] прекосяват столицата паланка, живописни и чудновати, прилични на циркови фокусници, .., с протрити килнати бомбета и смъкнати панталони. П. Мирчев, К, 40. Виждах татко как стои прав, с килнато кепе и нов шинел. К. Момчилов, ЗК, 7.
2. За къщурка, стълб, дърво и др. — който е наклонен, полегнал. Редяха се ниски килнати къщурки и тесни, криволичещи улици, които нямаха калдъръм. П. Здравков, НД, 66. Сега все още на всяка крачка се виждат надупчени от куршумите къщи, .., килнати електрически стълбове, съборени по земята жици. П. Вежинов, ЗЧР, 32. Радваше се и Живан, затова се зае да поправи килнатия към пътя плет. М. Смилова, ДСВ, 169.