КЍЛНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); кѝлна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кѝлнат, св., прех. Килвам1. Тогава той килнувише към тила червения си фес, наклоняваше се малко настрана и с едно бързо прекарване отляво надясно по челото палеца на дясната си ръка отцеждаше като по капчук изобилната си пот. Д. Калфов, Избр. разк., 236-237. килнувам се, килна се страд.
КЍЛНУВАМ СЕ несв.; кѝлна се св., непрех. Килвам се.