КИЛО̀1, мн. -а̀, ср. Разг. 1. Килограм. — Ще закупя цял чифлик и ще посея сто кила пшеница, двеста — ечемик и триста — овес. К. Петканов, ЗлЗ, 11. Препънах се по едно време в една купчина ряпа. — Как я даваш?
— питам, .. — Левче, — вика — левче килото. Чудомир, Избр. пр, 164. — Той си е маскара!... Беше ми дал двайсет кила брашно, а ги записал трийсет... Цяло магаре! Н. Хайтов, ШГ, 35.
2. Литър. — Я ни донес едно кило вино, опечи и нещо там, каквото има. Й. Йовков, Ж 1945, 62. Знаеш, що станало вчера .., / пристанала Яна от Лисичо било, / за Byтe гайдара от Вълчо Котило! / .. / — Бре, що думаш, Пижо — нека е хайрлия, / тѐ, за новината и я кило пия! Елин Пелин, Съч. V, 116. Дъщеря ми не може да разбере защо крещя, ако падне на земята късче хляб, .. Как да ѝ обясня, че това е навик от онова време, когато хлябът беше по триста грама, а цялата месечна заплата стигаше за осем кила олио? В. Цонев, ЕВ, 81.
КИЛО̀3, мн. -а̀, ср. Остар. Използвана в миналото мярка за зърнени храни от няколко десетки до стотина килограма; киле, килница.
— От араб. през тур. kile, kilo. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.