КЍЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до кил (във 2 знач.). Мостикът и брегът на езерото бяха почернели от хора, дошли да наблюдават подборните състезания по ветроходство с килови яхти и швертботи. П. Льочев, ПБП, 3. Надлъжното или киловото клатене се извършва в диаметралната равнина на кораба около напречна хоризонтална ос. Й. Пращинков, ТК, 298.
◊ Килова линия. Мор. Правата линия и нейното продължение към носа и кърмата на кораб, лежащи в диаметралната равнина.