КИЛОМЕТРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до километър; километрически.
2. Прен. Разг. Който е много дълъг, безкраен; километрически. Това, разбира се, е игра на светлината. Мираж. Зад невидимото огледало — знаеше го добре, защото беше минавал оттам — имаше само камънаци, пустош километрична. Т. Лижев, БФ, 356-357. Като влязохме в едно от неговите отделения — безкрайна, може да се каже километрична зала с покрив от стъкло и желязо — струваше ми се, че влизам в някаква тайнствена исполинска каменоломна. ОФ, 1950, бр. 1710, 4.
◊ Километричен камък. Камък или специален знак, поставен край път на всеки километър; километражен камък. И сега още стоят, навярно, малките самотни здания на постовете, стоят и белите километрични камъни, побити върху ниски зелени могили. Й. Йовков, Разк. III, 69. Той се чувствуваше нещастен и самотен, както на разсъмване, когато седеше на километричния камък и трепереше от студ. А. Наковски, БС, 46.