КИЛОТО̀Н, мн. -ове и -и, м. Физ. Единица мярка за тежест, равна на хиляда тона. Нашето време бе достатъчно пълно с подземни и надземни взривове от различни калибри, килотони и мегатони — не си струваше да увеличавам шума в атмосферата с гърмежа на още една пушка. Г. Мишев, ЕП, 64. Мощността на взрива на ядрения боеприпас, приравнена към мощността на взрива на определено количество взривно вещество (тротил), се нарича тротилов еквивалент. Той се измерва с килотонове (кт) или мегатонове (мт). Н. Иванов и др., ГО, 6.