КИЛЦЀ, мн. -а̀, ср. Ирон. Умал. от кило1; килограмче. Това се случваше рядко, защото тоя добър старец знаеше слабото си място повече от всекиго и се грижеше да има в зимника постоянно по няколко килца вино. Елин Пелин, Съч. I, 63. Бях ваш ученик в учителския институт — разбира се, не можете да cи спомните, тогава аз бях кльощав, .., а сега съм, както виждате, доста понапълнял — надхвърлих сто и двадесет килца... Г. Караславов, Избр. съч. II, 171. Те се чудеха как ще се отърват вечерта от неспирните подигравки на агента. — Поне едно килце [риба] да бяхме хванали! — сърдеше се кметът, капнал от умора. Д. Калфов, КP, 22. Умен човек! Като му потръгнаха работите, поумня още повече. Колкото надебеля — към сто килца стана, — толкова и умът му наедря. П. Велков, СДН, 385.