КЍМАМ, -аш, несв., непрех. Разг. 1. Правя няколко движения от горе на долу с главата, за да изразя потвърждение, съгласие или одобрение. Той се обърна към двамата заинтересувани с бърза гръцка реч, от която Филип нищо не разбра. Двамата млади само кимаха. Ем. Манов, БГ, 161. Разбра я [мисълта] и Радомир и с изненада изгледа един по един болярите в очакване някой да изругае. Но тези мъже, които допреди малко му се виждаха с честни и смели лица, с одобрение кимаха към Бранислав. М. Смилова, ДСВ, 99. На всяка следваща гара, тя [учителката] бързаше да спусне стъклото, подаваше се навън и ако наблизо имаше хора, питаше ги за нещо, кимаше в знак, че е разбрала обясненията им и им благодареше с дълги фрази, от които шапкарката долавяше единствено думата мерси. Л. Михайлова, Г, 176.
2. Правя едно по-дълго и по-забавено подобно движение с главата, за да поздравя някого. — Вие сте отскоро в Америка, нали? — Да — бе отговорил смутено Бенко. Оттогава мистър Стърнз всякога му кимаше с глава и леко му се усмихваше. Ал. Бабек, МЕ, 199. Кимам на всички познати, които срещам по улицата.