КЍМАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кимам. Повече не ги поздравявах, тъй като на моето кимане те не отвръщаха, а само ме гледаха — любопитно, изпитателно. Др. Асенов, СВ, 21. За моя изненада установявам, че двамата са минали на „ти“, докато ние с Лида сме още на „вие“ и даже не на „вие“, а само на студени кимания. Б. Райнов, ГН, 106. Всеки ден той дохождаше точно в 8 часа .. Почукваше на вратата, поздравяваше с отсечено кимане на глава. Ст. Даскалов, ЕС, 129. Момичетата се запътиха към тях [моряците], .. и с кимане ги канеха към дансинга. Н. Антонов, BOM, 111-112.