КЍМВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кимвам. Двете по-големи Самуилови щерки, Рипсимия и Теодора-Косара, взеха по един светилник и се приближиха, .., пристъпи също и Гаврил-Радомир, като подкани с рязко кимване на едрата си руса глава и Ивана-Владислав. Д. Талев, С II, 4. Той взе цигара, поблагодари с кимване на глава и запали от огъня. Д. Спространов, С, 59. Думи и ръце, погледи и усмивки, кимвания с глава и поклони, .. — всичко се движеше от неутолимата жажда за повече власт, .., за повече пари... П. Илиев, ЛВ, 179. Чиновници, работници бързаха, поглеждаха часовниците, минаваха по засенчения от сградите тротоар, поздравяваха се лениво с кимване на глава. Кр. Кръстев, К, 145.