КЍМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Диал. Ядосан, сърдит, гневен. През пролетта на 1845 Неофит и секретарят му Костаки, кимни още на мене за пустата оная песен, взимаха· случай да се вмесят в селските работи и да ме изместят из Килифарево. П. Р. Славейков, БП I, VII. — „Байрако червен и зелен, / що си ми кимен, кахърен, / дел та е слана парила, / ил та е огън изгорел?“ Нар. пес., СбНУ ΧΧΧIX, 32.
КЍМЕН м. Диал. Растение девесил, селим.
— От гр. κϑμιηνον.