КИМИО̀Н, мн. няма, м. 1. Едногодишно тревисто топлолюбиво растение от семейство сенникоцветни, отглеждано заради семената, които съдържат етерично масло. Cuminum cyminum. Когато забраниха тютюна в този край, .., той пръв пося кимион, захарна метла, фъстъци и американско лозе. Г. Караславов, С, 95. Твърде ценни са неговите проучвания — първи у нас — и върху другите индустриални култури: фъстъци, мак, анасон, кимион и др. Пр, 1952, кн. 5, 98. Трябва да се отбележи и едно много ценно свойство на кимиона: запарка от семената се пие от кърмещите жени, за да се увеличи млякото им. Отеч., 1977, кн. 11, 45.
2. Плодът на това растение, който се употребява като подправка на ястия и в медицината. Дядо Йоцо прави таазе, па прави и диплени суджуци .. Тоя знае да докара и кимионът, и бахарът, и соята, и пиперът, и — всичко! М. Георгиев, Избр. разк., 246. В така накълцаното месо слагам сол, черен пипер, кимион, бахар и чубрица. В. Цонев, ЕВ, 62. Майсторът бе поканил младите си приятели на вечеря, за да опитат пържолите на свинята и пиперлиите, наситени с бахар, кимион и други подправки наденици. Д. Спространов, С, 274.
— От гр. κύμινον прeз тур. kimyon. — Други (диал.) форми: кимьо̀н и кимю̀н.