КЍМНУВАМ, -аш, несв.; (остар.); кѝмна, -еш, мин. св., -ах, св., непрех. Кимвам. Учителят става от стола си и с една приятелска, почтителна усмивка на устните кимнува мълчешката на епитропа и му поместя стола си да седне. Ив. Вазов, Съч. VIII, 135.
