КИМОГРА̀МА ж. 1. Физ. Кривата на звука, която се получава при запис с кимограф.
2. Мед. Рентгенова снимка, направена с кимограф, на която се получават назъбени криви на отделни части от подвижен орган (сърце, диафрагма, стомах и др.). При рентгенов преглед се вижда сърце с нормални размери и конфигурация .. Зъбците на рентгеновата кимограма са намалени. М. Василев и др., ВБ, 208.
— От гр. κϑμα ‘вълна’ + -грама.