КЍНА, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кѝнат, несв., прех. Диал. Късам; кинам. А тая му се кълнела, си кинела месата и му велела: „Ако сакаш, тате, верви ме; ако не, ево ми глаава, земи ми я, — фърли ме во море!“ СбКШ, 103. Сичките мирно, мирно минаха. / сал момче Горан мирно не мина. / През плет бърка, трендафил кине. Нар. пес., СбВСтТ, 581. Леле, Гюро храни два сиви сокола. / Леле, пръсти реже, та ги месо рани, / .. / леле, коса кине, та им гнезда вие. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 44.
КЍНА СЕ, -еш се, мин. св. -ах се, несв., непрех. Диал. Късам се. Уврем ли се, ете, много у мехните, виж я [Пена], че си пули очи на вратите, / па като заока — кълне, та се кине, / мисли, като пием — свето че загине! Елин Пелин, Съч. V, 153-154. Разбойот ти найдоф, Кито моме, / тебе не те найдоф, / .. / Во разбойот влегоф, Кито моме, / нишките се кинат. Д. Талев, ПК, 211. Дека йе тънко, тамо се кине. СбНУ IX, 198.
◊ Боли ме, та глава<та> ми се кине. Диал. След главно изр. Много силно ме боли. — Боли ме ревматизмът, та главата ми се кине. Н. Каралиева, Н, 45. Пищя (лая), та си глава кина. Диал. След главно изр. Много силно пищя (лая). Куче лае у полето, / та си глава кине — / ергени ли мома крадат / или некой гине? Елин Пелин, Худ. С I,121. Чудили са момче и момиче / де да денат бре мажко детенце — / фрълили го у гаста тръница. / Дете пищи, та си глава кине. Нар. пес., СбНУ XLIV, 397. Кине ми се сърцето. Диал. Изпитвам голяма скръб; страдам, измъчвам се. Кине ся сърцemo на човека, .., кога човек си помисли, каква гъста и мрачна мъгла покривала и още покрива небото на сирота ни мила България. БТ, СбПер. п Ι, 75.
КЍНА ж. Остар. и диал. Хинин; кинин. Страданията за человеческия слаб дух стават полезни и подкрепителни, както горчивата кина на болничавите тела. П. Кисимов, ОА II (превод), 131.
— От ит. china през гр. κίνα. — Друга форма: кинкѝна, кинѝна. — Д. Мутев, Естествена история, 1869.
КЍНА въпросит. местоим. ср. Какво (в 1 знач.). Фанали cа, вързали са, / вързали са Генч Османа / .. / Йой, Османе, Генч Османе, / кина ти е кабахатен? Н. Хайтов, ШГ, 43. Душмане кина не прават, / дженени люде разделят, / главена мома ръзвръщат. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 287. — Девойко мари хубава, / ти ли се червенееше / в вашана долна градинка, / под белен червен трандафил? — Юначе лудо и младо, / тебе кина е, та питаш / от моено червенеене. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 222.
КИНА̀ междум. Диал. Ба, брей.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.