КЍНАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. 1. Човек, който прави филми или работи в кино. — Ние сме от подвижното кино па Смолян. Така се запознах със смолянските „кинаджии“, както викат из тоя край на Данчо оператора със златното зъбче, на помощника му мълчаливия бай Михаил от Райково и на гривестия Лишко. Н. Хайтов, ПП, 131. Без крика какъв филм? Стана и бай Коста кинаджия. Вече всички са кинаджии. От съюза на кинодейците. Д. Цончев, ЛМ, 67.

2. Човек, който много често ходи на кино. Синът ми е голям кинаджия филм не пропуща.


Източник: Речник на българския език (онлайн)